Прочетох 1-вите 3 книги от поредицата на Дъглас Адамс 
Писани са с много чувство за хумор.
Историята започва с това, че ще събарят къщата на Артър Дент, за да построят ново околовръстно шосе (или нещо от сорта беше). Човекът който идва да му събаря къщата му обяснява, че е имал много време на разположение, за да обжалва. Артър лежи пред багера, докато не се появява неговият приятел Форд Префект ( който всъщност е извънземен от околностите на Бетелгейзе). Той обяснява на Артър, че къщата е най-малкият му проблем, защото след около 10-тина минути Земята ще бъде разрушена. Форд моли багериста да изчака докато Артър се върне и така Артър се съгласява да отидат до близкото заведение. Изпиват няколко бири и Форд му обясява, че Земята ще бъде разрушена за да направи място на нова хиперкосмическа магистрала.( 
) Вогоните (раса) идват с корабите си, обръщат се към земните жители с важното съобщение. Форд използва своя Суб-Ета Сенс-О-Матик за да се качи на техния кораб заедно с Артър. От там следват много приключения и много смях. Като например, че
след милиони години чакане, най-мощният компютър съобщава, че отговорът на въпроса за Живота, Вселената и всичко останало всъщност е 42. Или роботът Марвин който винаги е депресиран. Или мишките…
Онлайн формат: Клик!
Ако все още искате да продължа пълзеньето си, гласувайте за мен, чрез клик върху буквичката “B” горе вдясно или просто натиснете
тук
Етикети: 42, Артър Дент, Бетелгейзе, Дъглас Адамс, Марвин, Форд Префект, галактически, звездолет, извънземни, книги, комедия, космос, литература, магистрала, пътеводител, радио, робот, роман, смях, стопаджия, фантастика, човечество
март 12, 2008 в 4:52 pm
Ако не си я чел в оригинал дано си попаднал на по-старото издание – с превода на Саркис Асланян.
Така и не проумявам по какви причини може да се е наложило да преиздават с нов превод?!
март 12, 2008 в 10:29 pm
ами до колкото разбрах, тя няма утвърден вариант. в смисъл, че авторът е правил много вариации. било е радио програма, после за книгата е променял нещо, после друго и така нататък. изданието е от 2002 година. сега не мога да видя кой я е превеждал, защото не знам къде съм я забутал
март 13, 2008 в 9:24 am
Ако си имал късмета да прочетеш първите (3) части в превода на Саркис Асланян, останалите ще ти се сторят написани от друг автор.
Направо христоматиен пример за ролята на преводача.